^
Get Adobe Flash player

Проблеми от въздействието на медиите и използването на мултимедиите при децата

Проблеми от въздействието на медиите и използването на мултимедиите при децата

Проблеми от въздействието на медиите и използването на мултимедиите при децата

Детската аудитория е сред най-уязвимите консуматори на медии. Тази група преоткрива и формира виждането си за заобикалящия свят и живот до голяма степен чрез телевизията, тъй като в забързаното си ежедневие родителите все по-често възпитават децата си с помощта на малкия екран. Децата възприемат и копират моделите на поведение, които наблюдават, поради липса на други или защото реалните не им се виждат достатъчно интересни. Така поведението на детето в обществото се променя. В определена степен интелектуалното, морално и социално развитие също търпят промени.

Виртуалният свят е привлекателен за децата и създава удобство за техните родители. Благодарение на новите технологии – увлечени в онлайн игри или телевизионни предавания, децата са у дома - мястото, което се възприема за най-сигурно, а родителите имат възможност едновременно да са спокойни за детето си и то от своя страна да не ги обезпокоява особено с присъствието си.

Огромна част от населението има поне един телевизионен приемник в дома си, а телевизионните програми, борещи се за място на пазара, се надпреварват в печеленето на аудитория. Най-малките, като най-уязвими, попадат в капана на предаванията с цветен декор и заядлив (за техните възприятия – смешен и забавен) водещ, слушат внимателно мненията на известни хора, без изобщо да разбират материята, защото е много далечна за тях.

Американската Асоциация на педиатрите провежда изследване, чийто предмет е доказването на връзката между консумирането на медии и хиперактивността при децата. Участват 2,623 деца. Всеки час гледане на телевизия във възрастта от 1 до 3 години се свърза с повишаването на риска от развитие на синдрома на хиперактивността с дефицит на внимание на 7- годишна възраст с почти 7%.

            Виртуалната среда заема водещо място в интересите на децата. Интернет, телевизията и мобилните телефонни комуникации са големите предизвикателства, конкуриращи семейството, училището и нормалното речево общуване. В тази ситуация възниква въпросът за положителните и за отрицателните въздействия, предлагани от виртуалната действителност: дали тя разширява кръгозора, или е своеобразно убежище от неприветливата социална среда? В този контекст не може да бъде отминат въпросът за зловредното въздействие на компютърните игри, в които се водят всякакви военни действия, свързани с жестокост и насилие. Тези игри, които мнозина смятат за „безвредни” всъщност оказват мощно зомбиращо въздействие, особено върху детската психика. Те са лесно достъпни и се разпространяват масово на CD и в Интернет. Дори мобилните телефонни мрежи стават източник психичното заразяване.Това е реална заплаха за децата и в Япония и други държави вече има клиники,в които се опитват да лекуват новата наркомания, която кара децата и младежите да се пристрастяват до такава степен, че стоят денонощно пред мониторите.

Всички електронни устройства влияят на детското развитие. Възрастните смятат, че бебетата не обръщат внимание на включения като фон телевизор, ползването на интернет или чатенето в социалните мрежи. Поради това те не променят навиците си, свързани с използването на тези устройства. Според Даниел Андерсън още от ранна детска възраст много бебета са принудени да избират между важните и значими ситуации и отвличащите вниманието, но крайно незначителни стимули, идващи от средствата за масова комуникация. В резултат децата накъсват вниманието си на малки отрязъци и не могат да се съсредоточат. Така се формира т.н. „клипово мислене”. Също така, когато родителите са увлечени в това, което гледат, те не обръщат внимание на детето си и не следят какви реакции има или какви коментари прави. По този начин се нарушава и жизнено важната за развитието му комуникация с родителите. Започва да се извършва т.н „мултитаскинг”. Този „клипов” стил на мислене все пак има и положителна страна - способността мигновено да се отделя важната от неважната информация.Въпросът е не може ли това да се постига, без да се наврежда на психиката, здравето и общуването?

            Изглежда, че днешните деца, като че ли са принудени да понасят грубостта, пошлостта, агресията на живота, с които ги „заливат” медиите. Това няма как да не се отрази върху възприятията им. Поставено в рамката и фокуса на медийното отразяване, едно събитие придобива много по-голяма тежест, отколкото в ежедневието. Затова е важно стриктно да се спазват разпоредбите на закона за електронни медии и да не се допуска излъчването на увреждащи психиката на подрастващите предавания в неподходящи часове, както и да не се допуска разпространението на неподходящи печатни материали сред деца. В законодателството тези текстове не липсват – проблемът е в контрола върху спазването им. Почти ежедневно сме свидетели на излъчването на сцени на насилие и еротика в праймтайма. Билбордовете са “украсени” с откровено еротични послания, да не говорим за вълната от насилие и порнография, която залива децата от интернет. Повечето родители се оказват неподготвени да се справят с това ново предизвикателство, така че децата отново са оставени сами на себе си. Това е проблем, който не може да се разреши за ден или два, иска се сериозна работа за повишаване на възпитателния капацитет преди всичко на възрастните, но и едновременно с това – за изграждане на умения у децата да разпознават опасностите и да се предпазват от тях.

             Доказано е, че изпълнението едновременно на няколко задачи реално е възможно само в два случая: когато една от задачите се изпълнява автоматично (ходене, ядене) или когато изпълнението на задачите е основано на различни процеси в нашия мозък.

Често родителите „залъгват” децата още от бебета с филмче,за да се хранят, което влошава храносмилането, от една страна, и ,от друга, не помага, защото децата привикват към тези допълнителни стимули за извършване на ежедневни жизнени процеси, които се затрудняват и в бъдеще

           .Децата могат ефективно да учат уроците си, докато слушат инструментална класическа музика, обаче способността да се усвоява материал при четене и слушане на вокална музика значително намалява, тьй като при изпълнение на тези задачи се задейства речевия център на мозъка. На практика ние постоянно превключваме от една активност на друга. Когато детето превключва вниманието си от една задача на друга, винаги има времева задръжка, фактически за това се губи до 40% повече време отколкото, ако трябва да се изпълнява една- единствена задача. Изследването от 2010 година на Kaiser Family Foundation показва, че тези, които смятат, че са майстори в изпълнението на няколко задачи, дават лоши резултати. Те правят повече грешки, по- трудно запомнят, губят повече време. Даденото изследване потвърждава, че учениците си подготвят домашните работи по-лошо, ако гледат телевизия. Други изследвания показват поразителното ниво на отвличане на вниманието при ученици, които работят на компютър при включен телевизор. В това изследване се проследявали движенията на очите, оказало се, че за 30 минути учениците са превключили своето внимание между компютъра и телевизора 120 пъти. Самите те смятали, че това се е случило около 15 пъти за 30 минути.

             Компютърните приложения и програми, както и телевизионните програми имат  обучителен и образователен характер.Изследванията показват, че децата до 3 г изпитват дефицит от сензорен опит и дефицит от визуални съобщения. Това означава, че от екрана те получават много по-малко стимули, подпомагащи обучението, в сравнение с тези, които биха могли да получат от взаимодействията с реалния живот.Гледането на телевизия съкращава времето за общуване на децата с възрастните и го прави по-бедно. Ако детето гледа образователна програма или филм с възрастните, в това време обикновено възрастните са по-внимателни към физическите му нужди, но не и относно разбирането на консумирания медиен продукт. И дори когато образователната програма е максимално интерактивна, тя не може да се сравни с родителя и богатството му на възможности, които да спомогнат речевото развитие на детето. Условията за такова развитие са максимално благоприятни, когато съществува и е създадена възможност за свободно общуване между детето и неговите близки. Гледането на предавания, макар и образователни, води до намаляване на мисловния процес при децата. Телевизията обикновено има минимални интелектуални изисквания от детето. Това може да формира привикване към леност на ума, която в последствие ще кара детето да отбягва занимания, които изискват повече интелектуални усиля.Когато детето не сваля поглед от телевизора, ни се струва, че то дълбоко осмисля това, което вижда. На практика обаче още след началото на гледането на предаването по телевизията, мозъкът на човек влиза в състояние алфа-ритъм. Състояние, за което е характерно отпуснатото бодърстване и дрямка, като при него човек е повишено внушаем. Сред ефектите е и това, че пристрастеният към телевизията по-малко критично се отнася към информацията и рекламата, отколкото когато тази информация идва по други канали. Колкото повече време детето гледа телевизионни програми, толкова по-малко време отделя за четене на познавателна литература, което оказва негативен ефект върху неговото развитие, тъй като четенето развива речниковия запас на детето.По-рано децата са отделяли значително по-голяма част от своето време за четене, при което се повишава концентрацията на внимание, развива се паметта им и въображението. Телевизията нарушава процеса на концентрацията на внимание, като предлага на децата фрагментирани визуални стимули и има ниски изисквания към въображението. Нито една образователна програма и нито едно приложение не могат да се сравнят с ефективността на усилия, които полагат родителите и педагозите за развитието на способностите на детето.

За да израсне едно дете здраво и пълноценно, то трябва да мине през определени етапи. Тъй като човекът е социално същество, той усвоява най-добре чрез социалните си контакти. Все още съвременните технологии не са напреднали достатъчно, за да заместят човешките взаимоотношения и до тогава най-добрите учители за един подрастващ остават хората от неговата социална среда, роднини и приятели.

 

Copyright © 2014.  Rights Reserved.